възглавял

Речник на българския език

1. възглавял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възглавял е производна форма на възглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възглавял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възглавял е производна форма на възглавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).