би възглавил

Речник на българския език

1. би възглавил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би възглавил е производна форма на възглавя (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би възглавил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би възглавил е производна форма на възглавя (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).