възглави

Речник на българския език

1. възглави — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възглави е производна форма на възглавя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възглави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възглави е производна форма на възглавя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възглави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възглави е производна форма на възглавя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. възглави — повелително наклонение, ед. ч.

възглави е производна форма на възглавя (повелително наклонение, ед. ч.).