възглавил е

Речник на българския език

1. възглавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възглавил е е производна форма на възглавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възглавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възглавил е е производна форма на възглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).