възглавели
1.
възглавели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
възглавели
е производна форма
на възглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
възглавели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
възглавели
е производна форма
на възглавя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).