възглавяло е

Речник на българския език

1. възглавяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възглавяло е е производна форма на възглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).