възглавяло

Речник на българския език

1. възглавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възглавяло е производна форма на възглавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възглавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възглавяло е производна форма на възглавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).