възглавил
1.
възглавил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възглавил
е производна форма
на възглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възглавил —
мин. деят. св. прич. м. р.
възглавил
е производна форма
на възглавя (мин. деят. св. прич. м. р.).