възглавила

Речник на българския език

1. възглавила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възглавила е производна форма на възглавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възглавила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възглавила е производна форма на възглавя (мин. деят. св. прич. ж. р.).