било възглавило

Речник на българския език

1. било възглавило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било възглавило е производна форма на възглавя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).