абсолю̀тен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
абсолю̀тна, абсолю̀тно, мн. абсолю̀тни, прил.
1. Който е необвързан с нищо и не зависи от друг; безусловен. Абсолютна величина. Абсолютна влажност. Абсолютна нула.
2. Пълен, неограничен; съвършен. Абсолютен слух. Абсолютна монархия. Абсолютна тишина.
нареч. абсолю̀тно. Абсолютно нищо не разбирам.
1. Който е необвързан с нищо и не зависи от друг; безусловен. Абсолютна величина. Абсолютна влажност. Абсолютна нула.
2. Пълен, неограничен; съвършен. Абсолютен слух. Абсолютна монархия. Абсолютна тишина.
нареч. абсолю̀тно. Абсолютно нищо не разбирам.
Синоними
- положителен, истински, неоспорим, безспорен
- установен, категоричен, определен, сигурен, точен, изричен, ясен, безусловен, обезателен, формален
- повелителен, заповеден, заповеднически, рязък
- неограничен, пълен, самовластен, тираничен, деспотичен, автократичен
- върховен, независим, суверенен
- решителен, окончателен
- отявлен, явен, флагрантен, същински, същи, чист
- безрезервен
- цялостен, целокупен
- самодържавен
- съвършен, идеален, цял, безукорен, завършен
- очевиден
Грешни изписвания (16)
- апсилютен
- абсолютин
- абсулютен
- абсулютин
- апсолютен
- апсолютин
- апсулютен
- апсулютин
- ъбсолютен
- ъбсолютин
- ъбсулютен
- ъбсулютин
- ъпсолютен
- ъпсолютин
- ъпсулютен
- ъпсулютин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | аб-со-лю-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | аб-со-лют-ния | ||
| пълен член | аб-со-лют-ни-ят | ||
| ж. р. | аб-со-лют-на | ||
| членувано | аб-со-лют-на-та | ||
| ср. р. | аб-со-лют-но | ||
| членувано | аб-со-лют-но-то | ||
| мн. ч. | аб-со-лют-ни | ||
| членувано | аб-со-лют-ни-те | ||