увенчая

Речник на българския език

увенча̀я преходен глагол от свършен вид (тип 161tt) редактиране

Значение

увенча̀еш, мин. св. увенча̀х, мин. прич. увенча̀л, св.вж. увенчавам.

Грешни изписвания (7)

  • овенчаъ
  • овенчая
  • овинчаъ
  • овинчая
  • увенчаъ
  • увинчаъ
  • увинчая

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице увен-чая увен-ча-ем
2 лице увен-ча-еш увен-ча-е-те
3 лице увен-чае увен-ча-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице увен-чах увен-чах-ме
2 лице увен-ча увен-чах-те
3 лице увен-ча увен-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице увен-ча-ех увен-ча-ех-ме
2 лице увен-ча-е-ше увен-ча-ех-те
3 лице увен-ча-е-ше увен-ча-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчал съм увенчала съм увенчало съм увенчали сме
2 лице увенчал си увенчала си увенчало си увенчали сте
3 лице увенчал е увенчала е увенчало е увенчали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях увенчал бях увенчала бях увенчало бяхме увенчали
2 лице беше увенчал беше увенчала беше увенчало бяхте увенчали
3 лице беше увенчал беше увенчала беше увенчало бяха увенчали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще увенчая ще увенчаем
2 лице ще увенчаеш ще увенчаете
3 лице ще увенчае ще увенчаят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм увенчал ще съм увенчала ще съм увенчало ще сме увенчали
2 лице ще си увенчал ще си увенчала ще си увенчало ще сте увенчали
3 лице ще е увенчал ще е увенчала ще е увенчало ще са увенчали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да увенчая щяхме да увенчаем
2 лице щеше да увенчаеш щяхте да увенчаете
3 лице щеше да увенчае щяха да увенчаят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм увенчал щях да съм увенчала щях да съм увенчало щяхме да сме увенчали
2 лице щеше да си увенчал щеше да си увенчала щеше да си увенчало щяхте да сте увенчали
3 лице щеше да е увенчал щеше да е увенчала щеше да е увенчало щяха да са увенчали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчаел съм увенчаела съм увенчаело съм увенчаели сме
2 лице увенчаел си увенчаела си увенчаело си увенчаели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице увенчал съм увенчала съм увенчало съм увенчали сме
2 лице увенчал си увенчала си увенчало си увенчали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм увенчал била съм увенчала било съм увенчало били сме увенчали
2 лице бил си увенчал била си увенчала било си увенчало били сте увенчали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да увенчая щяла съм да увенчая щяло съм да увенчая щели сме да увенчаем
2 лице щял си да увенчаеш щяла си да увенчаеш щяло си да увенчаеш щели сте да увенчаете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм увенчал щяла съм да съм увенчала щяло съм да съм увенчало щели сме да сме увенчали
2 лице щял си да си увенчал щяла си да си увенчала щяло си да си увенчало щели сте да сте увенчали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих увенчал бих увенчала бих увенчало бихме увенчали
2 лице би увенчал би увенчала би увенчало бихте увенчали
3 лице би увенчал би увенчала би увенчало биха увенчали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
увен-чай увен-чай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род увен-чан
непълен член увен-ча-ния
пълен член увен-ча-ни-ят
женски род увен-ча-на
членувано увен-ча-на-та
среден род увен-ча-но
членувано увен-ча-но-то
множествено число увен-ча-ни
членувано увен-ча-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род увен-чал
непълен член увен-ча-лия
пълен член увен-ча-ли-ят
женски род увен-ча-ла
членувано увен-ча-ла-та
среден род увен-ча-ло
членувано увен-ча-ло-то
множествено число увен-ча-ли
членувано увен-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род увен-ча-ел
женски род увен-ча-е-ла
среден род увен-ча-е-ло
множествено число увен-ча-е-ли