увенчало е

Речник на българския език

1. увенчало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увенчало е е производна форма на увенчая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. увенчало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

увенчало е е производна форма на увенчая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).