увенчаело си

Речник на българския език

1. увенчаело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увенчаело си е производна форма на увенчая (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).