увенчаело съм

Речник на българския език

1. увенчаело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

увенчаело съм е производна форма на увенчая (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).