увенчала е

Речник на българския език

1. увенчала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увенчала е е производна форма на увенчая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. увенчала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увенчала е е производна форма на увенчая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).