увенчал е

Речник на българския език

1. увенчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увенчал е е производна форма на увенчая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. увенчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

увенчал е е производна форма на увенчая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).