увенчаела е

Речник на българския език

1. увенчаела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

увенчаела е е производна форма на увенчая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).