увенчало си

Речник на българския език

1. увенчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увенчало си е производна форма на увенчая (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. увенчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

увенчало си е производна форма на увенчая (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).