увенчаеше

Речник на българския език

1. увенчаеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

увенчаеше е производна форма на увенчая (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. увенчаеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

увенчаеше е производна форма на увенчая (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).