било съм увенчало

Речник на българския език

1. било съм увенчало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм увенчало е производна форма на увенчая (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).