увенчала си

Речник на българския език

1. увенчала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

увенчала си е производна форма на увенчая (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. увенчала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

увенчала си е производна форма на увенчая (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).