увенчал си

Речник на българския език

1. увенчал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увенчал си е производна форма на увенчая (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. увенчал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

увенчал си е производна форма на увенчая (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).