събличам

Речник на българския език

съблѝчам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

съблѝчаш, несв. и съблека̀, св.
1. Какво. Свалям дреха от себе си. Съблякох палтото си.
2. Кого. Свалям дреха от тялото на някого. Съблякох детето, за да го изкъпя.
3. Прен. Какво. Смъквам, свалям. Есента отминаваше и дърветата събличаха пъстрата си премяна. Змията съблече кожата си, като се триеше о камъните.
събличам се/съблека се. — Сам себе си събличам.
Събличам ризата от гърба (на някого). — Ограбвам безмилостно, вземам всичко.

Грешни изписвания (3)

  • сабличам
  • сабличъм
  • събличъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съб-ли-чам съб-ли-ча-ме
2 лице съб-ли-чаш съб-ли-ча-те
3 лице съб-ли-ча съб-ли-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съб-ли-чах съб-ли-чах-ме
2 лице съб-ли-ча съб-ли-чах-те
3 лице съб-ли-ча съб-ли-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съб-ли-чах съб-ли-чах-ме
2 лице съб-ли-ча-ше съб-ли-чах-те
3 лице съб-ли-ча-ше съб-ли-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събличал съм събличала съм събличало съм събличали сме
2 лице събличал си събличала си събличало си събличали сте
3 лице събличал е събличала е събличало е събличали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях събличал бях събличала бях събличало бяхме събличали
2 лице беше събличал беше събличала беше събличало бяхте събличали
3 лице беше събличал беше събличала беше събличало бяха събличали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще събличам ще събличаме
2 лице ще събличаш ще събличате
3 лице ще съблича ще събличат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм събличал ще съм събличала ще съм събличало ще сме събличали
2 лице ще си събличал ще си събличала ще си събличало ще сте събличали
3 лице ще е събличал ще е събличала ще е събличало ще са събличали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да събличам щяхме да събличаме
2 лице щеше да събличаш щяхте да събличате
3 лице щеше да съблича щяха да събличат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм събличал щях да съм събличала щях да съм събличало щяхме да сме събличали
2 лице щеше да си събличал щеше да си събличала щеше да си събличало щяхте да сте събличали
3 лице щеше да е събличал щеше да е събличала щеше да е събличало щяха да са събличали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събличал съм събличала съм събличало съм събличали сме
2 лице събличал си събличала си събличало си събличали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице събличал съм събличала съм събличало съм събличали сме
2 лице събличал си събличала си събличало си събличали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм събличал била съм събличала било съм събличало били сме събличали
2 лице бил си събличал била си събличала било си събличало били сте събличали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да събличам щяла съм да събличам щяло съм да събличам щели сме да събличаме
2 лице щял си да събличаш щяла си да събличаш щяло си да събличаш щели сте да събличате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм събличал щяла съм да съм събличала щяло съм да съм събличало щели сме да сме събличали
2 лице щял си да си събличал щяла си да си събличала щяло си да си събличало щели сте да сте събличали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих събличал бих събличала бих събличало бихме събличали
2 лице би събличал би събличала би събличало бихте събличали
3 лице би събличал би събличала би събличало биха събличали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съб-ли-чай съб-ли-чай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съб-ли-чан
непълен член съб-ли-ча-ния
пълен член съб-ли-ча-ни-ят
женски род съб-ли-ча-на
членувано съб-ли-ча-на-та
среден род съб-ли-ча-но
членувано съб-ли-ча-но-то
множествено число съб-ли-ча-ни
членувано съб-ли-ча-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съб-ли-чал
непълен член съб-ли-ча-лия
пълен член съб-ли-ча-ли-ят
женски род съб-ли-ча-ла
членувано съб-ли-ча-ла-та
среден род съб-ли-ча-ло
членувано съб-ли-ча-ло-то
множествено число съб-ли-ча-ли
членувано съб-ли-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съб-ли-чал
женски род съб-ли-ча-ла
среден род съб-ли-ча-ло
множествено число съб-ли-ча-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съб-ли-чащ
непълен член съб-ли-ча-щия
пълен член съб-ли-ча-щи-ят
женски род съб-ли-ча-ща
членувано съб-ли-ча-ща-та
среден род съб-ли-ча-що
членувано съб-ли-ча-що-то
множествено число съб-ли-ча-щи
членувано съб-ли-ча-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съб-ли-чай-ки