разсъбличам

Речник на българския език

разсъблѝчам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разсъбличаш, несв. и разсъблека, св.; Кого. Събличам голямата част от дрехите или изцяло. Разсъблякох детето.
разсъбличам се/разсъблека се. — Разсъбличам дрехите си.

Грешни изписвания (15)

  • расъбличам
  • разсабличам
  • разсабличъм
  • разсъбличъм
  • расабличам
  • расабличъм
  • расъбличъм
  • ръзсабличам
  • ръзсабличъм
  • ръзсъбличам
  • ръзсъбличъм
  • ръсабличам
  • ръсабличъм
  • ръсъбличам
  • ръсъбличъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-съб-ли-чам раз-съб-ли-ча-ме
2 лице раз-съб-ли-чаш раз-съб-ли-ча-те
3 лице раз-съб-ли-ча раз-съб-ли-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-съб-ли-чах раз-съб-ли-чах-ме
2 лице раз-съб-ли-ча раз-съб-ли-чах-те
3 лице раз-съб-ли-ча раз-съб-ли-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-съб-ли-чах раз-съб-ли-чах-ме
2 лице раз-съб-ли-ча-ше раз-съб-ли-чах-те
3 лице раз-съб-ли-ча-ше раз-съб-ли-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разсъбличал съм разсъбличала съм разсъбличало съм разсъбличали сме
2 лице разсъбличал си разсъбличала си разсъбличало си разсъбличали сте
3 лице разсъбличал е разсъбличала е разсъбличало е разсъбличали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разсъбличал бях разсъбличала бях разсъбличало бяхме разсъбличали
2 лице беше разсъбличал беше разсъбличала беше разсъбличало бяхте разсъбличали
3 лице беше разсъбличал беше разсъбличала беше разсъбличало бяха разсъбличали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разсъбличам ще разсъбличаме
2 лице ще разсъбличаш ще разсъбличате
3 лице ще разсъблича ще разсъбличат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разсъбличал ще съм разсъбличала ще съм разсъбличало ще сме разсъбличали
2 лице ще си разсъбличал ще си разсъбличала ще си разсъбличало ще сте разсъбличали
3 лице ще е разсъбличал ще е разсъбличала ще е разсъбличало ще са разсъбличали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разсъбличам щяхме да разсъбличаме
2 лице щеше да разсъбличаш щяхте да разсъбличате
3 лице щеше да разсъблича щяха да разсъбличат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разсъбличал щях да съм разсъбличала щях да съм разсъбличало щяхме да сме разсъбличали
2 лице щеше да си разсъбличал щеше да си разсъбличала щеше да си разсъбличало щяхте да сте разсъбличали
3 лице щеше да е разсъбличал щеше да е разсъбличала щеше да е разсъбличало щяха да са разсъбличали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разсъбличал съм разсъбличала съм разсъбличало съм разсъбличали сме
2 лице разсъбличал си разсъбличала си разсъбличало си разсъбличали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разсъбличал съм разсъбличала съм разсъбличало съм разсъбличали сме
2 лице разсъбличал си разсъбличала си разсъбличало си разсъбличали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разсъбличал била съм разсъбличала било съм разсъбличало били сме разсъбличали
2 лице бил си разсъбличал била си разсъбличала било си разсъбличало били сте разсъбличали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разсъбличам щяла съм да разсъбличам щяло съм да разсъбличам щели сме да разсъбличаме
2 лице щял си да разсъбличаш щяла си да разсъбличаш щяло си да разсъбличаш щели сте да разсъбличате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разсъбличал щяла съм да съм разсъбличала щяло съм да съм разсъбличало щели сме да сме разсъбличали
2 лице щял си да си разсъбличал щяла си да си разсъбличала щяло си да си разсъбличало щели сте да сте разсъбличали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разсъбличал бих разсъбличала бих разсъбличало бихме разсъбличали
2 лице би разсъбличал би разсъбличала би разсъбличало бихте разсъбличали
3 лице би разсъбличал би разсъбличала би разсъбличало биха разсъбличали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-съб-ли-чай раз-съб-ли-чай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-съб-ли-чан
непълен член раз-съб-ли-ча-ния
пълен член раз-съб-ли-ча-ни-ят
женски род раз-съб-ли-ча-на
членувано раз-съб-ли-ча-на-та
среден род раз-съб-ли-ча-но
членувано раз-съб-ли-ча-но-то
множествено число раз-съб-ли-ча-ни
членувано раз-съб-ли-ча-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-съб-ли-чал
непълен член раз-съб-ли-ча-лия
пълен член раз-съб-ли-ча-ли-ят
женски род раз-съб-ли-ча-ла
членувано раз-съб-ли-ча-ла-та
среден род раз-съб-ли-ча-ло
членувано раз-съб-ли-ча-ло-то
множествено число раз-съб-ли-ча-ли
членувано раз-съб-ли-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-съб-ли-чал
женски род раз-съб-ли-ча-ла
среден род раз-съб-ли-ча-ло
множествено число раз-съб-ли-ча-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-съб-ли-чащ
непълен член раз-съб-ли-ча-щия
пълен член раз-съб-ли-ча-щи-ят
женски род раз-съб-ли-ча-ща
членувано раз-съб-ли-ча-ща-та
среден род раз-съб-ли-ча-що
членувано раз-съб-ли-ча-що-то
множествено число раз-съб-ли-ча-щи
членувано раз-съб-ли-ча-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-съб-ли-чай-ки