голя

Речник на българския език

1. голя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

голя е производна форма на голея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. голя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

голя е производна форма на голея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).