разсъбличал си

Речник на българския език

1. разсъбличал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разсъбличал си е производна форма на разсъбличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разсъбличал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разсъбличал си е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разсъбличал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разсъбличал си е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).