разсъбличали

Речник на българския език

1. разсъбличали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разсъбличали е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разсъбличали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разсъбличали е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разсъбличали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разсъбличали е производна форма на разсъбличам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разсъбличали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разсъбличали е производна форма на разсъбличам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).