разсъбличал

Речник на българския език

1. разсъбличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсъбличал е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разсъбличал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разсъбличал е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разсъбличал — мин. деят. св. прич. м. р.

разсъбличал е производна форма на разсъбличам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разсъбличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разсъбличал е производна форма на разсъбличам (мин. деят. несв. прич. м. р.).