разсъбличало е

Речник на българския език

1. разсъбличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсъбличало е е производна форма на разсъбличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разсъбличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсъбличало е е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разсъбличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разсъбличало е е производна форма на разсъбличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).