събличало си

Речник на българския език

1. събличало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събличало си е производна форма на събличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. събличало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събличало си е производна форма на събличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. събличало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

събличало си е производна форма на събличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).