събличал

Речник на българския език

1. събличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събличал е производна форма на събличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събличал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събличал е производна форма на събличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. събличал — мин. деят. св. прич. м. р.

събличал е производна форма на събличам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. събличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

събличал е производна форма на събличам (мин. деят. несв. прич. м. р.).