съблича

Речник на българския език

1. съблича — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съблича е производна форма на събличам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. съблича — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съблича е производна форма на събличам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. съблича — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съблича е производна форма на събличам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).