събличало

Речник на българския език

1. събличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събличало е производна форма на събличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събличало е производна форма на събличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. събличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

събличало е производна форма на събличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. събличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

събличало е производна форма на събличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).