събличал е

Речник на българския език

1. събличал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събличал е е производна форма на събличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. събличал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събличал е е производна форма на събличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. събличал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

събличал е е производна форма на събличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).