събличала

Речник на българския език

1. събличала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

събличала е производна форма на събличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. събличала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

събличала е производна форма на събличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. събличала — мин. деят. св. прич. ж. р.

събличала е производна форма на събличам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. събличала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

събличала е производна форма на събличам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).