събличал си

Речник на българския език

1. събличал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събличал си е производна форма на събличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. събличал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събличал си е производна форма на събличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. събличал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

събличал си е производна форма на събличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).