събличало е

Речник на българския език

1. събличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събличало е е производна форма на събличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. събличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събличало е е производна форма на събличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. събличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

събличало е е производна форма на събличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).