спотулвам

Речник на българския език

споту̀лвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • спотулвъм
  • спутулвам
  • спутулвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спо-тул-вам спо-тул-ва-ме
2 лице спо-тул-ваш спо-тул-ва-те
3 лице спо-тул-ва спо-тул-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спо-тул-вах спо-тул-вах-ме
2 лице спо-тул-ва спо-тул-вах-те
3 лице спо-тул-ва спо-тул-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спо-тул-вах спо-тул-вах-ме
2 лице спо-тул-ва-ше спо-тул-вах-те
3 лице спо-тул-ва-ше спо-тул-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спотулвал съм спотулвала съм спотулвало съм спотулвали сме
2 лице спотулвал си спотулвала си спотулвало си спотулвали сте
3 лице спотулвал е спотулвала е спотулвало е спотулвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спотулвал бях спотулвала бях спотулвало бяхме спотулвали
2 лице беше спотулвал беше спотулвала беше спотулвало бяхте спотулвали
3 лице беше спотулвал беше спотулвала беше спотулвало бяха спотулвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще спотулвам ще спотулваме
2 лице ще спотулваш ще спотулвате
3 лице ще спотулва ще спотулват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спотулвал ще съм спотулвала ще съм спотулвало ще сме спотулвали
2 лице ще си спотулвал ще си спотулвала ще си спотулвало ще сте спотулвали
3 лице ще е спотулвал ще е спотулвала ще е спотулвало ще са спотулвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да спотулвам щяхме да спотулваме
2 лице щеше да спотулваш щяхте да спотулвате
3 лице щеше да спотулва щяха да спотулват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спотулвал щях да съм спотулвала щях да съм спотулвало щяхме да сме спотулвали
2 лице щеше да си спотулвал щеше да си спотулвала щеше да си спотулвало щяхте да сте спотулвали
3 лице щеше да е спотулвал щеше да е спотулвала щеше да е спотулвало щяха да са спотулвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спотулвал съм спотулвала съм спотулвало съм спотулвали сме
2 лице спотулвал си спотулвала си спотулвало си спотулвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спотулвал съм спотулвала съм спотулвало съм спотулвали сме
2 лице спотулвал си спотулвала си спотулвало си спотулвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спотулвал била съм спотулвала било съм спотулвало били сме спотулвали
2 лице бил си спотулвал била си спотулвала било си спотулвало били сте спотулвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да спотулвам щяла съм да спотулвам щяло съм да спотулвам щели сме да спотулваме
2 лице щял си да спотулваш щяла си да спотулваш щяло си да спотулваш щели сте да спотулвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спотулвал щяла съм да съм спотулвала щяло съм да съм спотулвало щели сме да сме спотулвали
2 лице щял си да си спотулвал щяла си да си спотулвала щяло си да си спотулвало щели сте да сте спотулвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спотулвал бих спотулвала бих спотулвало бихме спотулвали
2 лице би спотулвал би спотулвала би спотулвало бихте спотулвали
3 лице би спотулвал би спотулвала би спотулвало биха спотулвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спо-тул-вай спо-тул-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род спо-тул-ван
непълен член спо-тул-ва-ния
пълен член спо-тул-ва-ни-ят
женски род спо-тул-ва-на
членувано спо-тул-ва-на-та
среден род спо-тул-ва-но
членувано спо-тул-ва-но-то
множествено число спо-тул-ва-ни
членувано спо-тул-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-тул-вал
непълен член спо-тул-ва-лия
пълен член спо-тул-ва-ли-ят
женски род спо-тул-ва-ла
членувано спо-тул-ва-ла-та
среден род спо-тул-ва-ло
членувано спо-тул-ва-ло-то
множествено число спо-тул-ва-ли
членувано спо-тул-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-тул-вал
женски род спо-тул-ва-ла
среден род спо-тул-ва-ло
множествено число спо-тул-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род спо-тул-ващ
непълен член спо-тул-ва-щия
пълен член спо-тул-ва-щи-ят
женски род спо-тул-ва-ща
членувано спо-тул-ва-ща-та
среден род спо-тул-ва-що
членувано спо-тул-ва-що-то
множествено число спо-тул-ва-щи
членувано спо-тул-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

спо-тул-вай-ки