спотулвала

Речник на българския език

1. спотулвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотулвала е производна форма на спотулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. спотулвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

спотулвала е производна форма на спотулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. спотулвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

спотулвала е производна форма на спотулвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. спотулвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

спотулвала е производна форма на спотулвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).