спотулва

Речник на българския език

1. спотулва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спотулва е производна форма на спотулвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спотулва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спотулва е производна форма на спотулвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спотулва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спотулва е производна форма на спотулвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).