спотулваха

Речник на българския език

1. спотулваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спотулваха е производна форма на спотулвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спотулваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

спотулваха е производна форма на спотулвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).