спотулвали

Речник на българския език

1. спотулвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

спотулвали е производна форма на спотулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. спотулвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

спотулвали е производна форма на спотулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. спотулвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

спотулвали е производна форма на спотулвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. спотулвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

спотулвали е производна форма на спотулвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).