бил съм спотулвал

Речник на българския език

1. бил съм спотулвал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм спотулвал е производна форма на спотулвам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).