спотулвал съм

Речник на българския език

1. спотулвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спотулвал съм е производна форма на спотулвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. спотулвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спотулвал съм е производна форма на спотулвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. спотулвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

спотулвал съм е производна форма на спотулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).