спотулвах

Речник на българския език

1. спотулвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

спотулвах е производна форма на спотулвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. спотулвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

спотулвах е производна форма на спотулвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).