спотулвал е

Речник на българския език

1. спотулвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотулвал е е производна форма на спотулвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спотулвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотулвал е е производна форма на спотулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спотулвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотулвал е е производна форма на спотулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).