спотулвал

Речник на българския език

1. спотулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотулвал е производна форма на спотулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. спотулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

спотулвал е производна форма на спотулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. спотулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

спотулвал е производна форма на спотулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. спотулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

спотулвал е производна форма на спотулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).