спека

Речник на българския език

спека̀ преходен глагол от свършен вид (тип 148tt) редактиране

Значение

спечеш, мин. св. спекох, мин. прич. спекъл, св.вж. спичам.

Грешни изписвания (3)

  • спекъ
  • спика
  • спикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице спе-ка спе-чем
2 лице спе-чеш спе-че-те
3 лице спе-че спе-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице спе-кох спе-кох-ме
2 лице спе-че спе-кох-те
3 лице спе-че спе-ко-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице спе-чах спе-чах-ме
2 лице спе-че-ше спе-чах-те
3 лице спе-че-ше спе-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спекъл съм спекла съм спекло съм спекли сме
2 лице спекъл си спекла си спекло си спекли сте
3 лице спекъл е спекла е спекло е спекли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях спекъл бях спекла бях спекло бяхме спекли
2 лице беше спекъл беше спекла беше спекло бяхте спекли
3 лице беше спекъл беше спекла беше спекло бяха спекли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще спека ще спечем
2 лице ще спечеш ще спечете
3 лице ще спече ще спекат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм спекъл ще съм спекла ще съм спекло ще сме спекли
2 лице ще си спекъл ще си спекла ще си спекло ще сте спекли
3 лице ще е спекъл ще е спекла ще е спекло ще са спекли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да спека щяхме да спечем
2 лице щеше да спечеш щяхте да спечете
3 лице щеше да спече щяха да спекат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм спекъл щях да съм спекла щях да съм спекло щяхме да сме спекли
2 лице щеше да си спекъл щеше да си спекла щеше да си спекло щяхте да сте спекли
3 лице щеше да е спекъл щеше да е спекла щеше да е спекло щяха да са спекли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спечал съм спечала съм спечало съм спечали сме
2 лице спечал си спечала си спечало си спечали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице спекъл съм спекла съм спекло съм спекли сме
2 лице спекъл си спекла си спекло си спекли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм спекъл била съм спекла било съм спекло били сме спекли
2 лице бил си спекъл била си спекла било си спекло били сте спекли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да спека щяла съм да спека щяло съм да спека щели сме да спечем
2 лице щял си да спечеш щяла си да спечеш щяло си да спечеш щели сте да спечете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм спекъл щяла съм да съм спекла щяло съм да съм спекло щели сме да сме спекли
2 лице щял си да си спекъл щяла си да си спекла щяло си да си спекло щели сте да сте спекли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих спекъл бих спекла бих спекло бихме спекли
2 лице би спекъл би спекла би спекло бихте спекли
3 лице би спекъл би спекла би спекло биха спекли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
спе-чи спе-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род спе-чен
непълен член спе-че-ния
пълен член спе-че-ни-ят
женски род спе-че-на
членувано спе-че-на-та
среден род спе-че-но
членувано спе-че-но-то
множествено число спе-че-ни
членувано спе-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спе-къл
непълен член спек-лия
пълен член спек-ли-ят
женски род спек-ла
членувано спек-ла-та
среден род спек-ло
членувано спек-ло-то
множествено число спек-ли
членувано спек-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род спе-чал
женски род спе-ча-ла
среден род спе-ча-ло
множествено число спе-ча-ли