спече

Речник на българския език

1. спече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

спече е производна форма на спека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. спече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

спече е производна форма на спека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. спече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

спече е производна форма на спека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).